Маска
Преди десетина дена Косьо ми звъни по телефона.
-Аз съм в ДМ, трябва ли ти нещо?
-Ами, вземи ми маска за лице, каквато избереш.
Идва след час и ми носи 6. Не можел да прочете малките букви и взел каквото му хареса визуално. Добре, даже много добре.
До тази сутрин.
Всеки път когато си измия лицето и вместо да се намажа с крем, ползвам маските. Редувам ги. Нали съм си във вкъщи не пука дали съм бяла, зелена или розова в лицето.
Сутринта рано си разходих кучето и както винаги като се прибера си измивам ръцете и лицето. Намазала съм се по навик и изведнъж решавам да притичам до магазина. Обличам се, отивам и вече на касата усещам , че вече 10 минути обикалям и си избирам но с маската на лицето. Сконфузвам се и се извинявам на касиера, че съм забравила. А той, той какво ми каза, още повече потънах от срам.
-Ааааа, ми ние ти свикнахме вече. В началото се плашихме малко, ама вече не.
И е прав.
И сега когато се замисля, оправдавам и странния поглед на касиерката в руския магазин и на книжарката вчера. И по-добре да не се сещам.
Друго.
СМС
В банката.
Не ми се е налагало да тегля от банкомат. Докато не влизам в пощенската станция и обявявам, че ще плащам с карта.
Пощата не се предлага тази услуга.
Хващам си дърмите и отивам до банката на около 100 метра, там има банкомат. Заставам пред него все едно сме едно цяло натискам разни копчета, мушкам вадя карта, нищо не става, освен опашка зад мен. Пари си изтеглих на каса в банката. И така си тегля винаги.
И веднъж докато си говорим в банката, ‘щото вече се познаваме ми предлагат да сменят картата, защото моята е от СИбанк, а както се казва вече – тя се обедини. Набързо написах някакви работи и след 3-4 дена получавам СМС , че картата е готова. Отивам да си я взема, сядам при един младеж, пак пиша някакви работи и идва момента в който той казва.
-Сега ще пуснеш един СМС на ето този номер и ще получиш ПИН-а. Хващам си телефона и един час се зверя, защото не знам как се пуска СМС. Той предлага помощ, обаче и той не може. Посмяхме се, посмяхме се и младежа изведнъж замръзва и ме гледа.
-Ами ти как пускаш СМС за да паркираш?
-Ами никак. Не паркирам и не карам аз.
-И аз. Ей сега ще питаме някой който има кола.
Обиколихме колежките, най-накрая някой се справи. Пуснахме СМС, дойде ПИН кода. Прочетох го, изтрих го и до вкъщи го забравих. Сега пак съм на касата в банката. Срам ме е да им кажа защо – след толкова мъки с тоя СМС. То аз и не разбрах как се пише нов СМС.
