Сутрините на палатка.
Опитвам се, да се събудя. Цяла нощ съм сънувала как ставам преди изгрева, приготвям кафе и фото-аксесоари и снимам изгрева. Снимам, снимам….
Буди ме този сън.
Отварям едното око за да погледна часовника на телефона. Време е. Само докато отварям другото око, тия двете кучки Бруна и Бела вече са вирнали опашките и клатят цялата палатка.
Отварям ципа. Това беше, губя ги от поглед. Това е хубаво за да се пооправя преди закуската им.
Слагам кафеварката, същата като от съня ми, фотоапарата и започвам тоалета. Атмосферата и въздуха са розови, сега започва безвремието. Мяркам две точки в далечината. Може да са двете Б-та. Голямо доверие си имаме сутртин – момичетата. Аз си мълча а те си правят каквото искат.
Ето ми го и слънцето. Събужда се както винаги тържествено.
Някой чуваме многогласната песен на изгрева. Другите да го духат. И в този момент на начални акорди решавам да принтирам с фотоапарат.
За да го преживея отново и отново, през зимата.
