След като видях, че доста хора попадат на блога ми търсейки „Погача-бебе“ поставям линк с полезна статия. Признавам си, че до преди този ден бях доста неподготвена за такова събитие. Дано да съм полезна!
Обикновено в деня на изписването бабите замесват погача …
След бързото и преждевременно прибиране от Банско светлия лъч на съдбата ме изпрати на погача на моя племенник.А той най-хубавия.
Не ме притесняваше умората натрупана от четирите дена в Банско дори се учудих на физическите си способности да прекарам толкова време без сън.Обикновено в ритъма ми на живот от около година сънят присъства по 12 часа дневно.Срам и позор.
Но сега не искам да се критикувам.
За да не купя нещо ненужно на малкото слънчице се консултирах с майка му и като нетърпелива клиентка се запътих по магазините още в 8.30 часа сутринта.Обикаляйки в центъра на София открих , че много малко от търговските обекти отварят в този ранен за събота час.Доста разочарована но връхлетяна от нова идея се прибрах в къщи.
А, идеята ли?
Събрах малкото снимки с които разполагах на Валентин и ги по направих на картички.След щателна оценка пак от моя страна реших да принтирам.В къщи това беше невъзможно поради несериозното отношение на Горан към моята шарена мастилница или по точно ремонта и вече 2 месеца.В случая „Офис 1“ реши доста качествено проблема ми.Доволна и щастлива от резултата отново се запътих към магазините.
Първата цел се намираше на не повече от 200 метра и разстоянието го взех без да се отбивам в кафето – което само по себе си говори колко важен е за мене случая.Влезнах в магазина и неловко попитах за гребен и четка за бебе.Имаше.Чудесно!А аз дори и не съм предполагала , че бебетата имат нужда от тези аксесоари.След няколко минутно лутане из цветове , модела бе един , се спрях на зелено .Съчетах го с зелена шапка, да има какво да му разроши косата и почти се затичах към срещата с бонбона.Пред кооперацията тичането ми бе възпряно от затворената входна врата и незнанието кой от звънците да ползвам.Не посърнах много защото с Надежда имаме сигнал и като се раз свирих зачаках да премина бариерата.Да ама не.То като си свириш кой ли те слуша.Свирката ми все повече заглъхваше а никой не бе чул чуруликането ми.Знае си аз , че няма без инцидентни ситуации при мен.Реших да по обиколя кооперация да като събера въздух за нови трели и така както си обикалям видях на една странична тераса на втория етаж прострени бебешки дрешки.Ха.Аз дори не бях свирила на правилното място.Гледайки с недоумение местоположението на откритието си дочух и познатия глас на Надя.И нали имам страшни пеленгатори дори дочух как обяснява место живеенето си-досетих се по телефон.Уверено и с много интосиазъм аз изсвирих сигнала не веднъж и дори украсен с трилери които сама си композирах.След цялата тази серенада отново не бях чута и дори оценена та дори от комшиите.Когато настроението ми поспадна и поех дълбоко въздух за последен отчаян опит открих лошото си местоположение.Не , не за свирене а ,че се намирам зад кооперацията и използването на това място в центъра на София за физиологични нужди.
Отказах всякакви по нататъчни свирни и се запътих към препречилата се на пътя ми врата.Все някой влиза и излиза през нея а и нали още някой се луташе като мен щом Надя обясняваше по телефона.Скоро бях възнаградена от присъствието на Деси. Момичето освен , че знаеше кой звънец да използва предвидливо си беше взело и GSM-чето. А благодарение на това чудо на техниката вече знаело всичко.Та с нейно присъствие изкачих стъпалата до втория етаж и започнах да гостувам.
Малкия Валентин обикаляше из всички присъстващи , без дори да е съгласен или по-точно никой не го попита.Женската компания постоянно си го подаваше една на друга и кудкудякаше неспирно.Коя като го вземе го тупа по дупето , коя го люля в ръце ,коя го задуши в прегръдка.Това отвратително женско поведение детето стоически издържа.
Мъж.
Не след дълго компанията се струпа около погачата като всяка даваше съвет без да слуша другата и кокошарника си беше 100%.Майката с детето в ръце гледаше доста ошашавена всички от пърхащите около нея гостенки.
Най-накрая след 15 минутно лутане обстановката се поуспокои и процедурата по разчупването започна.Тишината бързо бе заменена с лянкането на всички тези момичета които освен това без посока се лутаха из стаята.Докато майката качи парчето от погачата на високо ,в стаята стана страшна суматоха.Детето отново залетя от ръка на ръка лелите вече крещяха неистово майката беше покатерена на стол гледаше от високо какво се случва в къщата и.А аз случайно събрала акъла си се сетих за наличието на фотоапарат и направих няколко не много сполучливи снимки.След което разбрах ,че някой си е тръгнал но това ми стана ясно по затихващите гласове по стълбите.Отсъствието на 2-3 от гостенките не се отрази изобщо на децибелите и обстановката си остана същата докато не се умориха полу прегракнали.Разгеле, имало и спокойствие.Детето беше заспало по корем доста уморено и сигурно разочаровано от жените.А и те вече се бяха укротили и разговора придоби нормални граници.То се знае ,че женки като се съберат тишината е нещо необичайно но смея да отбележа,вече не не беше толкова шумно.Увлечени в дебрите на разговора не усетихме кога е станало 18 часа и детето пропуска часа си ядене.Майката сподели ,че това е добре защото влизало в стария ритъм и някой сподели идеята „Детето не заспива , викайте лелите“
Скоро и аз уморена поех към дома си твърдо решена да престана да чувам поне 2-3 часа.
Когато вечерта усетих присъствието на матрак под тялото си разбрах ,че имам мускулна треска в очните си ябълки предизвикана от следенето на толкова лели.И съм благодарна на умората от предните дни защото тя ми позволи да видя как бих изглеждала.
Нали и аз съм леля.
